Алеята със езерце

Момичето го изгледа странно ... но не издържа дълго така отново започна да се хили

Рен също се засмя.

-...

- Всъщност, като се замисля, не знам много за теб.

- Е и ?

- Ами, искам да те опозная по-добре.

-Защо?

- Ами - Рен се изчерви леко. - Нали сме приятели ?

Саске се появи и ги загледа.

-Мда ... ако може да се нарече така ... Какво искаш да знаеш?

- Ами, какво харесваш, какво не харесваш, изобщо всичко за теб.

- Ами ... обичам много неща ... Едно от нещата който мразя е любопитни хора - КАза момичето и се засмя

Саске скръсти ръце и продължи да ги гледа.

Рен се разсмя също, после погледна Саске за малко и продължи да слуша Елизабет.

Момичето премига няколко пъти ... погледна другото момче и каза тихо
- Това гълъб ли е? Аааа ... т'ва било човек ... ясно ... Вие смъртните седите много странно

Рен отново се захили.

-Мога да те убия когато си пожелая, за това не ме наричай смъртен!

- А какъв си щом не си смъртен - Каза момичето без да го погледне

-Аз съм човек.

Рен се захили още по неудържимо.

- Човеците не са ли смъртни ... май съм проспала и този час по изтория- Каза момичето и се замисли

-Не знам и не ми пука, но със сигурност и ти и всички други глупави създания сте смъртни! каза Саске като сложи ръка на Кусанагито.

- Аз не съм смъртна ... вещица съм ...

ПП: Мога да бъда убита xD НЕщо между Сабрина и Чародейките съм .. xD Смисъл ако никой не ме пипа мога да живея вечно ... и т.н

Саске си тръгна.

- Защо всички бягат като кажа че съм вещица - Каза момичето и се засмя