Къщата на Учиха и приятелка

- Зависи.. За кой багаж говориш .. :Д

-Не трябваше ли да лакирам и другия ти крак? - попита Итачи изчервен.

Погледна настрани и се засмя..
-Тук ли.. ? :Д

-Където кажеш... - погледна я момчето.

Засмя се.

-Защо се смееш сега, не искаш ли? - зачуди й се.
-Ами добре...

-Не .. просто прозвуча странно.. Имаше двусмислица ;д

-За какви работи си мислиш, ах... - усмихна се злобно Итачи.

- За каквито и ти.. -изхили се ..
- Е, няма ли да ме до-лакираш? д;

-Къде оставихме лака? - очуди се той.

- Незнам.. ти го остави някъде...

Итачи излезе и отиде до стаята си след две минути дойде и каза:
-Взех го, разполагай се.

-Ъ.. - поклати глава..
- В коридора сме..

-А... влизай вътре.

Засмя се... Силно..
-Ахаха, къде? :д

-Продължавай да се бъзикаш и сама ще си ги лакираш. - ядосан каза Итачи.

Изведнъж погледна сериозно.
- Това беше грубо, но наистина къде?

-В твоята стая... - изнерви се Итачи.

-Не леглото или на земята... - повдигна вежда..

П.П. рофл

-Където ти е по-удобно. - отговори Итачко.

ПП> ахх xD

Момичето се излегна на земята и зачака Итачко да седне рофл..

Итачи седна до нея и погали нежно крака й, след това го повдигна и го сложи в скута си като потопи четчицата и се приготви.

- Ммммм ... - измънка момичето.

Той тъкмо се съсредоточи когато тя издаде звук и я попита:
-Какво има пък сега?

Протегна с еи въздъхна..
- Какво съм казала , че има?