Алеята

Саске погледна въпросително хД

Итачи вървеше по алеята когато се натъкна на Саске и Колапсо, погледна ги за секунда и ги подмина.

- Както си и мислех - погледна тя пренебрежително...

Итачи се обърна с онези две проницателни и тъмни очи и попита:
-Какво правите тук по това време?

-Махни се бе бот!

- Омг - погледна Колапсо - те били двама хД

- Някъв проблем ли имаш ? Поглдна тя високото момче

-Просто попитах... - изгледа тъпо Итачи и изчезна.

Kолапсо гледаше двете момчета и по едно време незнайно защо се разхили ...

-Този ми беше брат, докато не унищожи клана ми.. и защо се смееш? попита Саске мрачно

- Ааа, сори сори нз просто ми стана смешно ... прости ми Саске - каза тя леко засрамена... разбра, че и това момче беше преживало много.

Саске замълча

Tя погледна към него и топло се усмихна, като този път вече съвсем сериозно каза:
- Извинявай, знам точно какво ти е ... - и усмивката й застина, от крайчеца на окото й се отрони сълза, която тя се опита да прикрие, поглеждайки встрани ...

-Нима и ти имаш гадно минало? попита Саске

-Трябва да тръгвам! каза Саске и изчезна

Момичето не се очуди, нито се разсърди, винаги бе оставала сама... Тя стана от пейката и продължи разходката си по мрачната алея, вятърът пронизваше с ледения си полъх косите й, но все едно не го усе6та6е ... Беше сама ...

Koлапсо изчезна така ненадейно, както и се беше появила

Майли дойде огледа се и започна да се разхожда...

Арманд кацна до нея...

Майли го погледна и каза:
-Здрасти...

Арманд я целуна...

Майли му отвърна но после се отдръпна и погледна на страни...

Арманд й обърна главата към себе си и я цлеуна с език

Майли му отвърна и леко го прегърна през връта...

Арманд продължи да си върти езика в устата й

Майли се отдръпна леко погледна го и каза:
-Не мога...