Къщата на Исис(Елизабет)

Рен се качи да види как е Исис, като почука на вратата.

- Съжелявам, че се забавих. - каза Рен.

Рен попита, дали може да влезне.

Момичето мълчеше.. ЯВно беше че още е в шок xD

Рен влезна въпреки това и я видя. Седна на земята и я загледа, после отиде и я прегърна.

Момичето го блъсна защото се страхуваше

Рен застана пред нея и каза:
- Виж, знам, че не се познаваме, но няма нужда да се страхуваш от мен.

Момичето стисна очи ... Също стисна и котката която проговори с мъжки глас
- *кхъ* Н-не мо-ога да д-диш-шам ..

Рен й каза:
- Добре, шокирана си, но не си го изкарвай на котката.

Момичето не го погледна ... само стискаше котката

Рен не знаеше какво да направи.

Рен отново я прегърна като започна да я успокоява.

Рен я гледаше и се опитваше да измъкне котката от железния захват.

- Виж сега, знам, че си разстроена, но поне остави котката.Виж, че страда.

- Добре. Надявам се наистина да е така, но ти не ми изглеждаш толкова добре. Сега се успокой.

- Не, но мжеш поне да си ми благодарна.